Както и чл. 52 ал.(4) Никой не може да бъде
подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки . Уважаеми Върховни
съдии, считаме,че предложения законопроект от Дариткова е престъпление против
всички български граждани и искаме незабавно, нейното отстраняване и
подвеждането й под административна отговорност. Настояваме освен да сезирате
Конституционния съд, също да сезирате и прокуратурата на Република България, за
да може Дариткова да бъде подведена и под наказателна отговорност, тъй като
предложения законопроект за изменение на Закона за здравето е пряко посегателство,
върху свободата, здравето и живота на всеки български гражданин.
Аргумент 1: Гореизложените заповеди, решения и промени в законна за Здравето
влизат в пряко противоречие с Върховния и основен закон на Република България,
а имено Конституцията на Република България (Чл. 5. (1) Конституцията е
върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на
Конституцията имат непосредствено действие).
По силата на неотменимите върховни текстове в Конституцията на
Република България , а имено:
Чл. 29. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или
други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Считаме, че задължителното носене на медицинска маска, като и
подлагането на населението на ПИ СИ АР (PCR) тестове е в
пряко противоречие имено с чл. 29. ал. 2 от Конституцията на Република
България, тъй като носенето на медицинска маска от лице различно от медицински
работник и принудителното подлагане на ПИ СИ АР тестове и кръвни тестове за
откриването на анти- гени/ анти- тела в човешкото тяло са вид медицински или
друг вид научни опити за какъвто ние гражданите на Република България не сме
дали своето доброволно писмено съгласие.
Ограничителните мерки и текстове са незаконосъобразни и влизат в пряко
противоречие с Конституцията на Република България според текстовете в Чл.
30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, и Чл. 52. (4)
Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки.
Не на последно място издадените заповеди от Министъра на
здравеопазването и решенията на Министерския съвет, като и промените в закона за
здравето, споменати в началото на жалбата ни, са незаконосъобразни и защото
пряко нарушават Конституцията на Република България и според
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. От тук става ясно, че ѝ принудителното карантиниране на граждани е незаконосъобразно
и няма юридическа и правна стойност.
Стичаме и за незаконно поставянето на КППТ на изходите и входовете на
населените места, което беше направено март и април месец на 2020 година и в
момента има индикация, че усилено правителството и здравния министър искат да
наложат същото положение. Според чл. 35 ал. 1 от Конституцията на Република
България налагането на извънредната т.н. наречена „епидемична“ ситуация е
незаконна, тъй като в Конституцията на
Република България,
Чл. 35 гласи:
(1) Всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията
на страната и да напуска нейните предели.
Аргумент 2: Задължителното носене на маска влиза в пряка колизия с действащ
български закон – ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ
СКРИВАЩО ЛИЦЕТО, Обн. ДВ. бр.80 от 11 Октомври 2016 г. Чл. 2, ал. 1,
недвусмислено и ясно сочи: На публични
места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло,
прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
Ал. (2) дефинира: Публично място
по смисъла на ал. 1 е всяко обществено достъпно място на територията на
Република България.
Лице носещо маска,
покриваща лицето подлежим на санкции по Закона за ограничаване носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето – 200 лв за първо нарушение и по 1500
лева за всяко следващо.
В публичното, пространство
и в медицинските среди вече е доказано, че
налаганите мерки не водят до ограничаване на разпространението на т.нар. „вирусни
инфекции“, а водят до стафилококови инфекции и увреждане на горните дихателни
пътища и понижаване на имунната защита на организма дори и рак. Това е
единодушното мнение на световно известни учени в областта на медицината, като
Perna G, Cuniberti F, Daccò S, Nobile M, Caldirola D. Ofir D, Yanir Y, Eynan M,
Aviner B, Biram A, Mullokandov M, Bar R, Arieli Y., Tachibana K,
Imanaka H, Takeuchi M, Nishida T, Takauchi Y, Nishimura M. Roberge RJ, Coca A,
Williams WJ, Powell JB, Palmiero AJ. Роберж RJ. Perna G, Cuniberti F, Daccò S,
Nobile M, Caldirola D. Chandrasekaran B, Fernandes S. Kim Y, Jung K, Ryu JY,
Kim DH, Lee S. Birgersson E, Tang EH, Lee WL, Sak KJ. Roberge RJ, Kim JH,
Powell JB, Shaffer RE, Ylitalo CM, Sebastian JM. Американският хирург Джером Адамс,
Но Cao Lanxiu, професор в университета по китайска медицина Shaanxi, академик Павел Воробьов, председател на
Московското градско научно дружество на терапевтите, професор, академик на
Руската академия по медицински науки Р. ЕРИКСОН. Д-р Рашид Бутар, остеопатичен лекар,
обучен по обща хирургия и спешна медицина, служил като бригаден хирург и
директор на Спешна медицина, докато служи в армията на САЩ и истински лидер в
областта на здравеопазването и медицинската наука. Дмитрий
Аркадьевич Еделев — доктор экономических наук, доктор медицинских наук, Doctor
of Bisiness Administration (DBA, Switzerland), профессор. Действительный член
общественной организации «Российская академия естественных наук». Почётный
работник высшего образования РФ. Научный руководитель и директор Арбатклиник.
Президент Национального проекта «Здоровье нации» (http://national-health.ru/ ).Входит
в совет Российской общественной организации «Российское экологическое общество»
(https://ecosociety.ru/ ). Куратор программы «конвергентное лидерство»
(https://igsu.ranepa.ru/person/p118624/ ).
Ведущий постоянной передачи «Здоровое питание с доктором Еделевым» на
Медиаметрикс (https://radio.mediametrics.ru/health_food/63321/
) , които доказаха това и са световно признати
доктори, доценти, професори и академици, както и американския лекар д-р Леонард Колдуел, който е автор на 19 книги, между тях и популярната
„Единственият отговор на рака“. Според Института за медицински изследвания в
Бад-Нендорф, Долна Саксония, Германия, д-р Колдуел има най-много излекувани
пациенти от рак – 93,2%. Той е излекувал от рак над 35 000 души и броят им
постоянно се увеличава. Когато коментира ваксината против човешкия
папиломавирус, д-р Колдуел нарича ваксините „нападение със смъртоносно оръжие“.
На първо място, докторът посочва като последица от ваксините безплодието.
Заедно с д-р Шери Тенпени, който е един от водещите световни експерти в
областта на вредата от ваксинирането, те смятат, че единствената цел на
ваксините е предизвикване на безплодие сред населението на земята, неговото
съкращаване и пълен фашистки контрол на хората, които са оцелели след
ваксините. Срещу световната лъжа КОВИД и т.н. мерки застана и един от малкото
достойни български лекари Доц. Атанас
Мангъров началник на Първо детско отделение към СБАЛИПБ "Проф. Иван
Киров" в София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология
и тропическа медицина, Проф. ЛЪЧЕЗАР
АВРАМОВ: доктор на физическите науки.
Създател на лаборатория „Биофотоника“ в Института по електроника на БАН и
„Национален център по биомедицинска фотоника“. Автор и съавтор е на над 200
научни публикации в областите на биофотониката, квантовата електроника,
оптичната спектроскопия, фотобиологията, биофизиката, радиоелектрониката,
наномедицината. Ръководил е повече от 50 научни проекта с университети, научни
институти и индустриални партньори от Великобритания, Италия, Гърция, Испания,
Германия, Швейцария, Австрия, Украйна, Белорус, Литва, Латвия, Естония, Полша,
Румъния, Индия и др. Той е единственият български учен, номиниран за Наградата
на ЕС за върхови научни постижения „Декарт“ за изследвания в областта на фотофизиката
на рака. Срещу ПлАндемията се обявиха и д-р Казунари Ониши, доцент в Международния университет
на Свети Лука в Токио, световно известният режисьор Никита Сергеевич Михалков към плеядата от световно известни
личности, които заклеймяват тази световна лъжа ковид и се обявяват срещу
безумните фашистки мерки, застават и световно известни разследващи журналисти и
защитници на човешките права, като журналистите Дейвид Айк, Алекс Джоунс, Бенджамин Фулфорд, адвоката Робърт
Кенеди-младши и много други. Показателно
е, че в страни, в които не са налагани никакви ограничения от страна на
правителствата, а единствено са фокусирани върху хигиената на гражданите, което
по принцип би следвало да съществува между хората в нормалните общества ...
(какво се постига?) Освен това извънредно положение за срок от два месеца и
впоследствие заменено от извънредна обстановка е грубо нарушаване на правата и
свободата на гражданите, както и на правовия ред.
В случая с настоящите заповеди в частта, в която е предвидено задължително
носене на маски се нанасят сериозни вреди върху здравето на лицата, които носят
маски. Една от непосредствените вреди от носенето на маски е развитието на
сериозни бактериални инфекции по лицето на хората, както и белодробни заболявания.
Засяга се кожата на лицето и биологичната функционалност на организма. Медицинските експерти са единодушни, че
носещият маска човек не получава количество кислород за организма си за същото
време, както би било без маска, а издишва въглероден двуокис многократно по-бавно.
Това води до все по-дълбоко вдишване, което води до обратно вдишване на
въглеродния двуокис, който както знаем е отровен и попадайки обратно в тялото
предизвиква отравяне на организма. В медицинската литература е отразено и
отново всяко медицинско лице може да посочи негативите от това, особено в
дългосрочен план. Въглеродният диоксид останал по-дълго в кръвта, поради
затрудненото дишане, предизвиква поредица от реакции в организма, които варират
от физиологични (например стимулация на белодробната вентилация) до токсични
(например сърдечни аритмии и гърчове), анестезии (значително потискане на
дейността на централната нервна система) и смъртоносна (тежка ацидоза и
аноксия). Ефектите на въглероден двуокис при конкретния индивид зависят от
концентрацията и продължителността на експозицията, както и индивидуални
фактори като възраст, здравословно състояние, физическа активност, професията,
както и начин на живот. Въглеродният диоксид е задушаващ газ, който може да
причини летаргия, задушаване, поява на световъртеж, главоболие, учестено
дишане, ускорен сърдечен ритъм, емоционални разстройства, умора, гадене и
повръщане, гърчове, зрителна и слухова дисфункция, загуба на съзнание и дори
смърт. Вече са установени смъртни случаи на деца вследствие на използване на
медицински маски по време на спорт и при пътуване в градския транспорт в Китай
и Германия. (Ню Йорк пост, потвърди, че деца в Китай през май 2020 са починали
вследствие на носене на маска по време на спортни мероприятия:
https://nypost.com/2020/05/06/two-boys-drop-dead-in-china-while-wearing-masks-during-gym-class/ В
началото на септември 2020 чрез социалните мрежи стана ясно, че в германската
провинция Баден-Вюртемберг 13-годишно момиче почина именно защото носеше маска.
Детето колабира, докато пътуваше в училищен автобус, а по-късно почина.
Аутопсията изясни еднозначно причините за смъртта, е задушване от медицинската
маска, която е носила). Симптомите се появяват по-бързо с физическо
усилие. При високо ниво на въглероден двуокис изместването на кислорода от
въглеродния диоксид допринася за токсичността. Дълготрайният лек недостиг на
кислород може да доведе до трайно увреждане на органи, включително мозъка и
сърцето. Всичко това се причинява съзнателно на хората, на които се вменява
задължително носене на маски. „Носенето на маска допринася за увеличаване на
концентрацията на бактериите в устната кухина, които при издишване полепват по
маската и впоследствие биват вдишани от лицето, тоест те вече не се намират в
устната кухина, където е тяхното място, а безпроблемно навлизат в белите
дробове на лицата, носещи маска. С предвидените мерки за носене на маски явно
се цели не опазването на населението, а неговото поголовно разболяване и
унищожение. По отношение заповедта, в
частта касаеща носенето на маски от всички лица, които се намират в закрити
обществени места, считаме, че същата е абсолютно неправилна, научно и
медицински необоснована и незаконосъобразна, и следва незабавно да бъде
отменена. С предвиденото задължение за носене на маски не само не се
запазва здравето на здравите лица, но и съгласно всички събрани мнения на
медицински специалисти води до повишени рискове за здравето на лицата, особено
на децата. С тези заповеди не само не се цели опазване на общественото здраве,
а се цели увреждане здравето на хората, за което има достатъчно медицински
данни, че настъпва или може да настъпи, под предлог, че се пази здравето на другите,
което е абсолютно невярно. Освен това
със последните заповеди на министъра на здравеопазването се блокира и
нормалният живот в държавата ни, блокира се учебния процес, който е
доказано, че не може да се осъществява дистанционно особено при най-малките
ученици, които тепърва се учат да пишат и смятат. Наредбите на министъра на
здравеопазването, които по своята същност са незаконни и поради това, че нито
имат подпис, нито печат имат пряко въздействие за доунищожаване на икономиката
ни, която и без това е на ръба на оцеляването си.
Същите учени, които
изброихме по- горе, и не само те по безспорен начин доказват, че въпросният PCR тест носи повече вреди, отколкото ползи, тъй като бъркайки
в носната кухина се оказва натиск върху лигавицата и са възможни увреждания на
нейната цялост или лезии. Хипофизната жлеза е в непосредствена близост и е отговорна за
регулирането на общия хормонален баланс на организма. Беше налице случай, при
който в резултат на медицинската манипулация се засегна защитаващата мозъчна
течност на главния мозък при жена в Бразилия, при която от носът й потече,
мозъчна течност. От тази гледна точка, PCR теста е вид медицински експеримент,
който както, по- горе изложихме, противоречи на основни човешки, неотменими
права според Конституцията, а имено чл. 29. ал.2. Никой не може да бъде
подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено
съгласие.
Конвенция за правата на човека и биомедицината:
Член 5 (Общо правило)
Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със
свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице.
Това лице получава предварително необходимата информация за целта и
естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и
рискове.
Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки
момент.
В жалбата си се позоваваме и на текстовете
от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:
Член 3 Право на неприкосновеност на личността
1. Всеки има право на физическа
и психическа неприкосновеност.
2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани
по-специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при
определени със закон условия и ред;
б) забраната на евгеничните практики, по-специално на тези, които имат
за цел селекцията на хора;
в) забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в
източник на печалба;
Член 4 Забрана на изтезанията и
на нечовешкото или унизително отношение или наказание
Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или
унизително отношение или наказание.
Прилагането на зловредни мерки от
неоторизирани по закон лица и без нужните правоотношения и правомощия, води до
правен произвол и видимо негативни резултати от тези им действия. Неспазването
на закона, заобикалянето на Конституцията и действията на народното събрание позволява
на отделни държавни органи, да взимат противозаконни самостоятелни решения във
вреда на целия български народ, във вреда на здравето на българските граждани,
както ѝ на българската икономика, което на практика се явява престъпление и по
членовете от НК (Наказателния кодекс):
Чл. 1. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от
престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен
в страната правов ред.
Чл. 10. (Изм.
- ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от
правото.
Чл. 11. (1)
Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо.
(2) Деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
(3) Деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
(4)
Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
(5) Когато
законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези
последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на
тях е действувал непредпазливо.
Чл. 103. (Доп.
- ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна
служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация
умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от
десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6
и 9.
Чл. 387. (1)
Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни
задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни
последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 353а. (Нов
- ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в
кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за
състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва,
морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда,
живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и
глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло
или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:
а) причини смърт, тежка телесна повреда или
постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;
б) постави групата в такива условия на
живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;
в) предприема мерки, насочени към
възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;
г) насилствено предава деца от една група в
друга,
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва
за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен
затвор без замяна.
(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода
от две до осем години.
(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода
от една до осем години.
Гореизложените
текстове от Наказателния кодекс показват по безусловен начин, че мерките на
правителството от март месец 2020 до сега и всички промени в нормативната уредба, наредбите на здравния
министър, както и решенията на Министерския съвет водят до насаждане на масова
психоза и принудително разболяване на хората следствие на наложените мерки. Всичко изложено до тук, доказва по
безспорен начин, че
мерките и извънредната ситуация имат за цел да не да предпазят населението от
някакъв „невидим враг“, а точно обратното да го разболеят и да го принудят да
бъде ваксинирано с неизвестна ваксина, която може да нанесе само вреди дори и смърт. От тук е
видно, че здрави граждани принудително се хоспитализират слагат се на интубация
и умират, което води до обоснованото предположение, че в болниците умишлено
се извършват престъпления по НК Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се
наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
И това става със знанието и на
правителството, и на депутати от народното събрание. Вижте изказването на
германския лекар Д- р Рейнер Фюллмих, че организаторите на ковидгеноцида ги
очаква наказателен съд.
Поясняваме, на лице са мерки, законопроекти
и решения, който са вредоносни. Нарушаването на закона и правните процедури
предвидени в закона водят до посегателство, както върху здравето,
свободата и живота на целия народ, така ѝ върху здравето,
свободата и живота на отделните граждани
и индивиди.
Наказателен
Кодекс, от Конституцията и от Международните конвенции свързани с правата на
човека
НК
Чл. 1. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният
кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата
на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.
Чл. 10.
(Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно
е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други
интереси, защитени от правото. –
пи си ар тестовете, ваксините,
меренето на температурата с изключително опасния инфра червен лъч са имено това
Чл. 11. (1)
Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. – наблюдаваме умишленост
и от страна на глашатаите на правителството медиите и от страна самото
правителство и депутатите.
(3) Деянието
е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
(4)
Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
(5) Когато
законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези
последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на
тях е действувал непредпазливо.
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел II.
Предателство
и шпионство
Чл. 103.
(Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки
държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено
ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет
години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.
Чл. 105. (1)
Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и
служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Раздел III.
Диверсия и
вредителство
Чл. 107.
Който разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство,
паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански
предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или
обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не
изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с
лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
С налагането на т.н. извънредно се
извършва точно това!
Чл. 108а.
(Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от
27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който с създава смут и страх в
населението се наказва за тероризъм с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с
лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
Глава втора.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА
Раздел V.
Принуда
Чл. 143. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 62 от 1997
г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за
това сила, заплашване или злоупотреби с властта
си, се наказва с
лишаване от свобода до шест години.
Раздел IX.
Трафик на
хора (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)
Чл. 159а.
(Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр.
84 от 2013 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или
групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен
труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан,
клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от
съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба
от три хиляди до дванадесет хиляди лева.
Глава трета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА
ГРАЖДАНИТЕ
Раздел VI.
Престъпления против трудовите права
на гражданите
Чл. 172.
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от
1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002
г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход,
членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа
партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите
или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до
три години или глоба до пет хиляди лева.
(2)
Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за
възстановяване на неправилно уволнен работник или
служител, се наказва с лишаване от свобода до
три години.
Раздел II.
Престъпления
по служба
Чл. 282.
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103
от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от
13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си
задължения, или превиши властта или правата си с цел
да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от
това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до
пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал.
1, точка 6 ((нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор и лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност;;)
Чл. 387. (1)
Който злоупотреби с властта или със
служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши
властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от
свобода до три години.
Чл. 353а.
(Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице,
което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за
състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва,
морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда,
живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда
лева. – тук удряме по
медицинските фашаги Ангелов,
Мутавчийски, Кунчев, …
Глава четиринадесета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И
ЧОВЕЧЕСТВОТО
Раздел III.
Унищожаване на групи от населението
(геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)
Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална,
етническа, расова или религиозна група:
(да вметна че изказванията на
лица като Бил Гейтс , Тет Търнър и дори българи, които в момента са във
властта и твърдят,че населението е
прекалено много и трябва да се намали си е ЧИСТО ПРИЗОВАВАНЕ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ГЕНОЦИД)
а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;
б) постави групата в
такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо
унищожение;
в) предприема мерки,
насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група; - доказано е
отдавана,че имено ваксинирането води и до СТЕРЕЛИТЕТ, отделно от това се
появяват всякакви психически вродени разстройства, като аутизъм например!
г) насилствено предава
деца от една група в друга, - тук може
да се атакува закона за социалните услуги!
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се
наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с
доживотен затвор без замяна.
(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от
1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от
свобода от две до осем години.
(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от
1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от
свобода от една до осем години. – именно Писиар тестовете, ваксините и телекомуникационните
базови станции и антени от 3, 4 и 5 поколение, които са доказано канцерогенни и
причиняват най - малкото рак. Са си чист ГЕНОЦИД над Българският народ.
Горенето на отпадъци в ТЕЦ-овете и разпръскването на бойни отровни вещества от самолети, също са ГЕНОЦИД. Специално за
Химтреийлсите, които съдържат барий, алумийний, стронци, литий, тори, ЗАРИН от
2000 г. до сега се извършва над България ГЕНОЦИД. Повишаването все повече на
честотата на телекомуникационите мобилни системи също е ГЕНОЦИД, тъй като
следстиве на силната електромагнитна микровълнова радиация се нароиха какви ли
не заболявания. Имено електромагнитната
микровълнова технология, чрез която телекомуникационите оператори разпръскват
сигнала си от 2000 г. до днес.
Заявяваме,
че тази технология е доказано вредна още през 1973 г. със становище на експерти
от Световната здравна организация, която се опира на факта, че
електромагнитните микровълни по своята природа са доказано канцерогени и са
причина за множество тежки заболяваня, сред които онкологични заболяваня,
бъбречна недостатъчност, тежки респираторни заболявания и пневмонни,
заболявания на ендокринната система например
като автоимунни заболявания, диабет,
хашимото, гуша и пр. Към списъка
от забоявания които доказано са причинени от радиацията от базовите
станции и антени от първо, втроро, трето,
четвърто и пето поколение мобилна телекомуникационна система се
причисляват също инсулт, инфаркт, алцхаймер, аутизъм, синдром на Даун, бъбречна
недостатъчност, рак на простатата и пр.
Причината за този широк спектър от заболявания, които се причиняват от
електроманитните микровълни от базовите станции и мобилни клетки на телекомите
е, че те увреждат човешкия организъм на клетъчно и молекулярно ниво.
Микровълните по своята природа са както изложихме по–горе канцерогенни и
токсични за всеки жив организъм, независимо от тяхната честота. Доказано е, че микровълните от 600 MZh до 30 GHz водят до разпадането на кислородната
молекула, следва кислороден глад и смърт. Микровълните убиват полезните
бактерии и клетки в тялото на човека и всяко живо същество, вследствие на
радиацията от тях имунната система не може да изхвърли мъртвата бактерия или
клетка и поради изключването на имунната система, мъртвата клетка започва да се
разлага и отделя силни токсини, които увреждат всички останали клетки, органи и
в крайна сметка водят до незилечими болести при човека, които в повечето случаи
завъшват с летален изход.
(Позоваваме се и на Правни основания на Международни
и Европейски правни документи: Конвенции,
Декларации и Резолюции, които България е ратифицирала от 1948 г. до
днес, които са директно приложими за страната ни и действащи пряко със националното
ни законодателство:
1. Всеобщата Декларация за правата на
човека приета през 1948 г. на ООН
2. Конвенция за преследване и
наказаване на престъплението геноцид, Приета на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A
(III) на Общото събрание на ООН.
Ратифицирана от България с Указ №
300 от 23.06.1950 г.
3. Конвенция за предотвратяване и
наказване на престъплението геноцид от 1948 година на Организацията на
обединените нации
4. Конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи на на Съвета на Европа - (Ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за
Република България от 7 септември 1992 г.) Допълнена с Протокол № 2 от
06.05.1963 г., изменена с Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от
20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври
1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември
1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010 г.
5. Европейска конвенция за правата на
човека на Европейски съд по правата на човека Страсбург към Съвета на Европа
6. Резолюция на Европейския парламент
от 4 юли 2017 г. относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на
човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против
човечеството, в това число и геноцида (2016/2239(INI)))
..
КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на
човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на
биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината:
Член 5 (Общо правило)
Всяка интервенция, свързана със
здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на
заинтересованото лице.
Това лице получава предварително
необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за
произтичащите от нея последствия и рискове.
Заинтересованото лице може свободно
да оттегли съгласието си във всеки момент.
от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:
Член 3 Право на неприкосновеност на
личността
1.
Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
2. В областта на медицината и на
биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:
а) свободното и информирано съгласие
на заинтересованото лице при определени със закон условия и
ред;
б) забраната на евгеничните практики,
по-специално на тези, които имат за цел селекцията на хора;
в) забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба;
Член 4 Забрана на изтезанията и на нечовешкото или
унизително отношение или наказание
Никой не може да бъде подложен на
изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.
…
Пак НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо
подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:
а) причини смърт или тежка телесна
повреда на едно или повече лица от тази група хора или
б) налага условия на живот от
естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група
хора,
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се
наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или
доживотен затвор без замяна.
Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който с целта по предходния член:
а) незаконно лиши от свобода членове
на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;
б) поставя в действие мерки за
възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния,
икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на
условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност,
като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;
в) постави в действие мерки за
разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез
забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез
експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;
г) отнема основни права и свободи на
организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,
се наказва с лишаване от свобода от
пет до петнадесет години.
Гореизложените текстове от
Наказателния кодекс показват по безусловен начин, че мерките на правителството
от март месец 2020 до сега и всички промени в нормативната уредба, наредбите на
здравния министър, както и решенията на Министерския съвет водят до насаждане на масова психоза
и принудително разболяване на хората следствие на наложените мерки. Всичко
изложено до тук, доказва по безспорен начин, че мерките и извънредната ситуация
имат за цел да не да предпазят населението от някакъв „невидим враг“, а точно
обратното да го разболеят и да го принудят да бъде ваксинирано с неизвестна
ваксина, която може да нанесе само вреди дори и смърт. От тук е видно, че здрави граждани
принудително се хоспитализират слагат се на интубация и умират, което води до
обоснованото предположение, че в болниците умишлено се извършват престъпления по
НК Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване
от свобода от десет до двадесет години.
И това става
със знанието и на правителството, и на депутати от народното събрание. Вижте
изказването на германския лекар Д- р Рейнер Фюллмих, че организаторите на
ковидгеноцида ги очаква наказателен съд.
Поясняваме,
на лице са мерки, законопроекти и решения, който са вредоносни. Нарушаването на
закона и правните процедури предвидени в закона водят до посегателство, както
върху здравето, свободата и живота на целия народ, така ѝ върху здравето,
свободата и живота на отделните граждани
и индивиди.
И ето какво
виждаме, Върховният закон на България, а
именно Конституцията на Република България системно се нарушава и срещу този
върховен закон постоянно се извършват престъпления от длъжностни лица от
държавната администрация чрез издаването на заповеди, наредби и неправомерни
промени в закони.
Например,
всички промени в т.н. закон за здравето влизат в пряко противоречие , с два
основни члена на Конституцията, а
имено чл. 52, ал. 4
Цитирам.
Никой не може да бъде подлаган на принудително лечение или санитарни мерки.
и на чл. 29. Ал. 2 от Конституцията,
където ясно е казано, че : Никой не може да бъде подлаган на медицински опити и
научни експерименти или други експерименти, без негово писмено доброволно
съгласи. АЗ СЪГЛАСИЕ ЗА ТЕЗИ ЕКСПЕРИМЕНТИ НЕ СЪМ ДАВАЛ, НЯМА И ДА ДАМ, А вие
давали ли сте?
По силата на неотменимите върховни
текстове в Конституцията на Република България , и пак да повторим
Чл. 29. (2) Никой не може да бъде
подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено
съгласие.
Считаме, че задължителното носене на
медицинска маска, като и подлагането на населението на ПИ СИ АР (PCR) тестове е
в пряко противоречие имено с чл. 29. ал. 2 от Конституцията на Република
България, тъй като носенето на медицинска маска от лице различно от медицински
работник и принудителното подлагане на ПИ СИ АР тестове и кръвни тестове за
откриването на анти- гени/ анти- тела в човешкото тяло са вид медицински или
друг вид научни опити за какъвто ние гражданите на Република България не сме
дали своето доброволно писмено съгласие.
Ограничителните мерки и текстове са
незаконосъобразни и влизат в пряко противоречие с Конституцията на Република
България според текстовете в Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност, и Чл. 52. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на
лечение и на санитарни мерки.
Не на последно място издадените
заповеди от Министъра на здравеопазването и решенията на Министерския съвет,
като и промените в закона за здравето, са незаконосъобразни и защото пряко
нарушават Конституцията на Република България и според
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична
свобода и неприкосновеност. От тук става ясно, че ѝ принудителното
карантиниране на граждани е незаконосъобразно и няма юридическа и правна
стойност.
Стичаме и за незаконно поставянето на
КППТ на изходите и входовете на населените места, което беше направено март и
април месец на 2020 година и в момента има индикация, че усилено правителството
и здравния министър искат да наложат същото положение. Според чл. 35 ал. 1 от
Конституцията на Република България налагането на извънредната т.н. наречена
„епидемична“ ситуация е незаконна, тъй като в Конституцията на Република
България,
Чл. 35 гласи:
(1) Всеки има право свободно да
избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да
напуска нейните предели.
Това са важни текстове от Конституцията на Република
България, които защитават веки един
гражданин на България от посегателства и репресии под каквато и да е форма.
Глава първа основни текстове : Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл. 1.
(2) ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА
ВЛАСТ ПРОИЗТИЧА ОТ НАРОДА. ТЯ СЕ
ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ НЕГО НЕПОСРЕДСТВЕНО (тук става дума за референдум) и чрез
органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от
народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или
отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния
суверенитет.
Чл. 3.
Официалният език
в републиката е българският.
Чл. 5.
(1) Конституцията е
върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на
Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по
достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено
състояние.
Чл. 7.
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
и длъжностни лица.
Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на
държавата и обществото.
Чл. 15.
Република България осигурява опазването и възпроизводството
на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното
използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 16.
Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и
защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. (от тук стигаме до извода,че отдаването им
на концесии е напълно незаконно и е престъпление против разпоредбите във ВЪРХОВНИЯ ЗАКОН, а имено
Конституцията)
(2) Държавата осъществява суверенни права върху
континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване,
разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните
и енергийните ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху
радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за
Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт,
националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена
енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично
силно действащи вещества. (От тук
достигаме до извода,че ръсенето на територията ни със бойни отровни и канцерогенни и токсични вещества от разни Самолети на НАТО
, горенето на боклука в тецовете, и поставянето на
микровълнови антени за масово унищожение е престъпление. Освен това продажбата
на БДЖ товарни превози също е престъпление, тъй като ЖП транспорта е
стратегически отрасъл. Телекомуникациите също са стратегически отрасъл и
продажбата на БТК също е незаконно, освен
това е незаконно и е престъпление използването на доказано вредни и опасни
микровълнови технологии за предаване на
мобилната и интернет комуникация. )
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя
концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се
уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес
на гражданите и на обществото.
Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 28.
Всеки има право на живот.
Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29.
(1) Никой не може да
бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както
и на насилствена асимилация.
(2) Никой не
може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото
доброволно писмено съгласие. (От тук е видно,че маските, пи си ар тестовете,
меренето на температурата с инфрачервен лъч, ваксините с чип, поставянето на
микровълнови телекомуникационни базови станции и антени, които доказано причиняват
рак, като и ръсенето на отрови от самолетите, а имено барий, стронций,
алуминий, торий, ЗАРИН са незаконни, и освен това са престъпление ,
квалифицирано по Наказателния кодекс, като ГЕНОЦИД /Раздел
III.
Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр.
95 от 1975 г.)
Чл. 416. (1)
Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа,
расова или религиозна група:
а) причини смърт, тежка телесна повреда
или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава
група;
б) постави групата в такива условия на
живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;
в) предприема мерки, насочени към
възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;
г) насилствено предава деца от една група
в друга,
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва
за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен
затвор без замяна.
(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода
от две до осем години.
(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975
г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода
от една до осем години.
Чл. 417. (Нов
- ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано
господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над
друга расова група хора:
а) причини смърт или тежка телесна повреда
на едно или повече лица от тази група хора или
б) налага условия на живот от естество да
причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва
за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен
затвор без замяна.
Чл. 418. (Нов
- ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:
а) незаконно лиши от свобода членове на
расова група хора или ги подлага на принудителен труд;
б) поставя в действие мерки за
възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния,
икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на
условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност,
като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;
в) постави в действие мерки за разделяне
населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана
на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез
експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;
г) отнема основни права и свободи на
организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,
се наказва с лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от
2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)
Чл. 419. Съобразно
с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне
негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.
Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от
27.05.2011 г.) (1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо
омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде
опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или
групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална
или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет
години.
(2) Който подбужда другиго към
престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.
/
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода
и неприкосновеност.
(2) Никой не може да
бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху
личната му неприкосновеност
Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и
семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство
и добро име.
(2) Никой не може да
бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи.
Чл. 33.
(1) Жилището е
неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да
остава в него
Чл. 34.
(1)
Свободата
и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
Чл. 35.
(1)
Всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели.
Чл. 38.
Никой не може да бъде
преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде
задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39.
(1)
Всеки има
право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин.
Чл. 41.
(1)
Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие
на събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и
манифестации се определя със закон. ( Само уведомителен а не разрешителен режим. Виж ЗАКОН
ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За
свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа
преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще
се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието
или митинга.)
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Чл. 44.
(1)
Гражданите могат свободно да се сдружават.
Чл. 45.
Гражданите имат право
на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Чл. 46.
(1)
Бракът е
доброволен съюз между МЪЖ И ЖЕНА.
Чл. 47.
(1)
Отглеждането и възпитанието на децата до
пълнолетието им Е ПРАВО И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА
ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ и се подпомага от държавата.
Чл. 48.
(1)
Гражданите имат право на труд.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване
при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава
развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган
принудително на лечение и на санитарни мерки.
Чл. 55.
Гражданите имат право на здравословна и
благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и
нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. (този случай питаме от къде на къде тогава се позиционират 3, 4 и
5 поколение доказано вредни и опасни телекомуникационни антени и базови станции
, които работят с електромагнитни вълни, които най малкото могат причиняват
всевъзможни ракови заболявания)
Чл. 57.
(1)
Основните
права на гражданите са неотменими.
Припомните си какво пише в Св.
Писание на Новия завет, и по специално Откровението на Св. Йоан Богослов
глава 13. «16. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и
сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата
им,
17. та никой да не може нито да купува, нито да
продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на
името му. 18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра,
понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.»